четвъртък, 6 януари 2011 г.

„Оскар и розовата дама”

„Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот.”
Случвало ли ви се е една книга да ви накара да се смеете и да плачете едновременно? Аз никога не бях и помисляла, че може да ми се случи.
Темата за едно болно от левкемия десетгодишно момченце не може да предизвика нищо повече от огромна тъга. Но тази тъничка книжка показва, че е възможно и нещо друго. Още се смея, като се сетя как в трамвая ме мислеха за „лудичка”, докато я четях на път за работа, но толкова емоции предизвикваха в мен искрените и по детски чисти писма на Оскар до Дядо Боже. Дори започнах сама да пиша писма до Дядо Боже.
Наистина се чудя кой ме впечатли повече – Маминка Роза и нейната невероятна сила на духа или малкият Оскар, който успя да изживее пълноценно живота си като възрастен само за дванадесет дни. Като си помисля - ако имаше във всяка болница по една такава Маминка Роза - дори да не е била бивша кечистка, престоят на децата там би бил наистина доста по-различен.
Розовата дама търпеливо обяснява на Оскар, че писането на писмо до Господ ще му помогне да се справи със самотата и той ще има винаги с кого да говори. И така той всеки ден пише писма до Бог, като започва с молби да изпълни желанията му, минава през ден, в който няма желания, стига до такъв, в който пожелава да направи подарък на Бог, а накрая иска Бог да покаже на близките му какво е животът.
Именно темата за живота е основно залегнала в книгата - за неговата стойност и за това как оценяваме нещата чак когато ги загубим. Не можем също така да пропуснем и факта, че често пъти сме неспособни да се справим с чувствата, които ни връхлитат, и бягаме от тях (както и родителите на малкото момченце, на които им е толкова трудно да приемат предстоящата му загуба). Това, което се опитва да внуши Ерик-Емаюел Шмит е, че трябва да даряваме близките си с топлина, разбиране и да не се страхуваме да показваме чувствата си.
Това е една книга, изпълнена с емоции, която ще ви разтърси напълно и съм сигурна, че ще ви накара да погледнете живота от друг ъгъл.

2 коментара: